Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

с. Стрезимировци

Дата на публикуване: 01.12.2021
Последна актуализация: 28.03.2022

Село Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна.

В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбия.

Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир [3] – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.

Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Село Стрезимировци