Община Трън

Село Зелениград се намира в Западна България, община Трън, област Перник. Разположено е в планински район в Руйския масив, недалеч от сръбско-българската граница, на брега на р. Ерма, а надморската му височина е 888 м.

В местността Камик, на скалистото възвишение непосредствено до селото от южните склонове на Руй планина археолозите открили по време на теренни проучвания през 70-те години на ХХ век праисторическо селище. На платото над високия скален масив се намират фрагменти от праисторическа керамика. Керамиката е тъмносива и кафява, с примеси от пясък. Има и фрагменти, които археолозите отнасят към Халщатската и към Латенската епоха.

На около 0,5 км южно от селото в местността Гремагье на площ от около 5 дка. археолозите са открили археологически материали от Античността. Днес над терена се намират само незначителни фрагменти от антична строителна и битова керамика, но по данни на местни жители тук в миналото са разкривани части от стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка. 

На връх Руй, на около 6 – 7 км северно от селото в местността Жидовски камик са разкрити останките от антична крепост. Съоръжението е било изградено на най-високата част на планината, южно от върха, в непосредствена близост с него и е било доста мощно. Днес теренът е обрасъл в треви и над терена има само разпилени фрагменти от натрошени каменни квадри. Два от тях са все още запазени In situ. Те са дълги около 2 м и широки 0,90 м и са свързани с метални скоби. Тази крепост е ситуириана на изключителен стратегически пункт. От нея има видимост към цялото Знеполе и Тимошкоморавския басейн и контролът над този голям район от провинция Дакия Медитаранеа е бил много реално реализирам.

На платото Камик, скален масив от южните склонове на Руй планина, в местността Зад камик, посредствено над селото е била античната крепост Градище. На самото плато на площ от около 3 дка. през Античността тук е била изградена голяма крепост. Тя е разположена над тесния проход към Дъсчан кладенец – проходът, който е свързвал поречието на Морава със Знеполе, и без съмнение е предназначен за неговата охрана. Днес на терена има само фрагменти от битова и строителна антична керамика, шлака и сгур. В миналото са били запазени над земята и стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка. На терена са откривани долиуми, както и един надгробен паметник с латински надпис, притежание на римски гражданин и два оброчни паметника посветени на Аполон и на Небесните богове притежание на италиец и грък, които датират от II – III век. Археолозите допускат, че тук е имало митническа станция, която е контролирала пътя от Тимошкоморавския басейн за Горна Струма, но по всяка вероятност тя не е била на Градище, а в равнината под Камък. Керамичният материал, датиран от късната античност, вероятно е бил употребен като сполии.

Наблизо до крепостта се е намирал и каптажът ѝ. Тук при изкопи в миналото често са изваждани глинени тръби от водопровода, а при изграждането на новия водопровод за град Трън е разкрит и античният каптаж.

На южния склон на Руй над селото в скалния масив се намират средновековната църква и килия Царева църква и Цветаново ижле. На западната страна на скалния масив, отвесно спускащ се няколко десетки метра, през средновековието е изсечена малка църква известна като Царева църква. В близост с нея е изсечена и малка килия, позната под името Цветаново ижле. Двата скални паметника са трудно достъпни, но са запазени сравнително добре.

Скалните църкви, макар и рядко са застъпени в Знеполския район, те наследяват в повечето случаи светилища използвани от древните траки в езическите времена и тези от праисторическото население на Стародунавската цивилизация.

Антропоморфните форми на скалите около „Царева църква“, предполагат пещерата да е използвана като праисторическо светилище наследено от от траките. На „Шильи камик“ се наблюдават и следи от друго култово съоръжение, което може би е използвано в производството на руда.

Античната крепост от връх Руй и Античното селище от местността Грамагье са включени в „Списък на паметниците на културата с национално значение на територията на Област Перник“ с Протокол на СОПК от 3 февруари 1972 г.

Народната памет помни името на един манастир – „Свети Петър“, под хълма „Кръст“. Върху неговите основи, оцелели на височина до 2 м, през 1833 г., е издигната днешната селска черква „Св. Никола“. Тя е и една от най-старите църкви в Знеполе.

Всяка година на празника Св. Дух в селото се провежда събор.