Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O24
Z7_PPGAHG800PK280Q5HJKCKK2I01
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K35

История

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 25.10.2021

Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в османските документи от средата на 16 век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква Св. Петка (Св. Параскева), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство във града.
Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. На територията на град Трън археолозите са открили следи от няколко праисторически селища.
По-късно тук живеят последователно траки, готи, славяни. В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. Животът през Античността при сегашния град засега е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от 4 век.
За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението след превземането на София от хан Крум в април 809 г. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква боляринът Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.
Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.
В края на 18-ти век по времето на разоренията на Али паша Янински, групи от Костурско се преселват в Трънско. След края на дейността си като кърджалия през 1805 г., като признат от властите аян на Брезник в района на Трън се подвизава един от най-успешните кърджалийски главатари Кара Фейзи, който подлага на жесток терор местното население. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.
След края на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в района на Трън избухва така наречената Знеполското въстание в 1830. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. През 1871 г. в манастира „Арахангел Михаил“ е основан Трънският революционен комитет. Начело на комитета застават Димо Петричев и Гиго Масаловички. Комитетът взима дейно участие в Сръбско-турската война от 1876 г. В нея участие взели четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от Тако Пеев чета. Така Трън става център на т. нар. Шопско въстание, в хода на което са освободени Трънско, Брезнишко, Радомирско и Кюстендилско.
В края на Освободителната война Трън попада под временно управление на Сърбия до 1879 г. Жестоки последствия за Трънско има Ньойският мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.

Сведения за най-древната история на Трънския край и някои епизоди от националноосвободителните борби срещу османската власт през ХIХ в.

Материалът е събран от Ангел Динев - директор на Общински исторически музей гр.Трън

От намерените до сега артефакти може смело да се твърди, че Трънският край е бил обитаван още в неолитната (ново-каменна) епоха, която в нашите земи започва към 7,000 г. и трае до 1,700 г. пр. Хр.
За живота в Тракийската епоха може да се съди по могилите, каквито се срещат в Трънско, само че могили има и от келти, славяни, бъл¬гари, печенеги и други народи, които са живели от 8 до 14 в. сл. Хр. За да се определи, от кое време са тия могили, необходими са системни археологични разкопки; от случайно станалите иманярски такива не може нищо поло¬жително да се определи. Кои тракийски, а по-късно и илирийски племена са населили трънския край, не може да се каже, защото старите историци нищо не говорят по този въпрос. Според Херодот, в Кюстендилско е живяло тракий¬ското племе дентелети, а по Горна Морава — илирийското племе дардани. Значи, Трънския край е бил на границата между траките и илирите.
Много интересен обект от предтракийския период е Храмът-кладенец в м. Пусто гърло, на северния склон на западния дял на Гребен под вр. Кула, при с. Гърло, на 10 км от административната граница на Трънска община. Разположен е в малка котловина, осеяна с много извори. Посветен е на шумерския бог Енки. Южната част на храма е вкопана в земята. Има 7 метров коридор /дромос/, който с 13 каменни стъпала отвежда в кръгла зала, където е било светилището. Построен е от преселници от Шумерския племенен съюз сарди, които са притежавали необходимата религиозна и военна организация да се преселят на такова голямо разстояние и да изградят храма. Произхождат от Месопотамия и са заселили масово в Южна и Югоизточна Европа, като дали името на о. Сардиния, където са открити над 200 такива подобни кладенци, датирани от 14 – 8 в. пр. Хр. Сардите са участвали н личната гвардия на египетските фараони и предприемат масова емиграция по Средиземноморието, като оставят своите следи в обширен район от Южна и Югоизточна Европа. Изграждат светилища като това само в Сардиния и Горна Струма, като дават името на селището, възникнало на основата на неолитно селище в Софийско поле, Сердика, разположено на кръстопътя на две трансконтинентални пътни артерии.
Укрепени тракийски селища и крепости в Трънската котловина са открити в селата Бераинци, Душинци, Ерул, Лялинци и Зелениград. Но най-значително тракийско селище със светилище с името Буайпара е съществувало в района на с. Горочевци. То обаче е регистрирано относително късно – от нач. На 3 в. чрез оброчна плочка, посветена на гръцката богиня Хера с епитет Буайпарене – по името на селището. В гроб от селището са открити монети на Константин Велики, Лициний и Валент, т.е. датировката на селището е 3 – 5 в. Тракийското присъствие в Трънско се потвърждава и от лингвистични данни.
Повече археологически обекти в Трънския край имаме от Римската Античност. По всичко личи, че Знеполе е изпаднало повече под римско, а не под гръцко влияние, както Сердика, но в Трънско има много гръцки надписи.
При теренно археологическо проучване от кр. на 20 в. в Трънския край са локализирани 27 римски селища, 7 от които са с укрепления, и 20 крепости, 6 от които /Врабча, Декьовци, Душинци, Ерул, Зелениград и Ломница/ са изградени върху праисторически селища. Локализирани са и 6 трако-римски вили – в Главановци, Горочевци, Забел, Кожинци, Лешниковци и Туроковци, и 2 светилища – в Милославци и Ярловци.
Трън
Възниква върху праисторическо селище, следи от които се намират в центъра му, при гимназията до р. Ерма, както и при скалната църква „Св. Петка“. Античността е документирана от разкритата антична гробница и от римски монети от 4 в. При бензиностанцията на левия бряг на р. Ерма са правени частични проучвания на антична сграда.
Могилите, които са едни от доста разпространените старинни паметници, се срещат доста много в трънския край. Такава е могилата в овощния разсадник, 3 км западно от Трън. Тя има форма на пресечен конус, с диаметър в основата 33 м. и в горната част 8 метра, но върхът й е свален приблизи¬телно с 1 метър, значи била е висока около 9 метра. Образувана е от чакъл и речни камъни от дилувиално време.
Могилата е била разкопавана към 1892 година от учителя, сега вече покойник, Георги Байкушев, който започнал системна работа. Вероятно, е искал да я прореже през средата, но не успял да стори това. Намерил е само един глинен съд и кости от човешки скелет. В 1932 го¬дина, при организиране на разсадника, когато сваляли и изравнявали върха на могилата, намерили 3 черепа, кости от човешки скелети, десетина гривни от ясно-синьо стъкло, поставени по няколко на ръка и 6—7 кв. тухли, много добре изпечени, но без надпис и печат Ясно е, че могилата е надгробна, но от кое време е — мъчно може да се определи, защото намирането на черепите и костите е станало случайно, без да е определен начинът на погребението. Присъствието на тухли ни кара да предполагаме, че е имало гробница, която е била разрушена от иманяри или от тежината на могилата, а възможно е главната гробница да се пази и сега в основите на могилата.
В местността „Могили", която е на около 4 км западно от Трън, преди няколко години са изкопани много интересни керемиди, тежината на които е около 8.210 кг, които доста озадачават, възможно е да са служили за покрив. Формата им е точно, както на обикновените керемиди, само че размерите са грамадни — дължината е 0.60 м., ширината в единия край на изпъкналата част е 0.32 м. и на вдлъбнатата — 0.29 м., а на другия край — 0.29 м. и 0.26 м. Заедно с керемидите са открити и основите на постройка, която е била, вероятно, някаква бойница или наблюдателница, но от кое време—мъчно може да се каже, без щателно проучаване.
Ломница
Тук са твърде любопитни религиозните надписи. Такива има на латински език, а също и на гръцки. Олтарният камък на манастира „Св. Архангел Михаил" представлява жертвеник с латински надпис, на който само първите три реда са ясно четливи — Sancto Casebono sacrum; следващите редове са неясни, затова ще дадем надписа, както приблизително го прочита Иречек: „Sancto Casebono sacrum prosalute M. Antoninus Felicissimus prosuit:".)
При обиколката си в Трънско, 1883 г., Иречек намира този жертвеник близо до Ломнишкото ждрело в местността „Некръске" или „Престол", както я на¬рича той. По-възрастните трънчани и селяни от Ломница помнят, когато жертвеникът е бил там; това място е било светиня за тях, и, както името показва, всеки, който е минавал оттам, се е спирал и кръстил. После, изглежда, същият жертвеник е пренесен в манастира, но никой не може да каже кога е станало пренасянето. Само последната дума от надписа „ргозип:" не се вижда сега, но изглежда, че се закрива от дъските на пода.
Иречек не превежда надписа, може би, защото прочитането му е приблизително, само забелязва, че проф. Томашек посочва на името на крепостта в провинцията Хемимонт, с която се е ползувало името Касебоне, може да се допусне, че това е някое римско божество или знатен римлянин, в чиято чест е бил направен жертвеникът Близо до мястото, дето е намерен жертвеникът над ждрелото, са запазени основите на християнски храм, който, според пре¬данието, се наричал „Св. Георги" и бил построен от Константин Велики. Може да се допусне, че въпросният жертвеник е служил. като престолен камък на този храм.
Врабча
В м. Драговски камък е частично проучена антична крепост, съществувала до късната античност. Крепостта е обхващала най-високата част на естествено защитен скалист връх. Крепостната стена, днес изцяло под земята е изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Извадени са долиуми /големи керамични съдове за съхраняване на зърно и др. хранителни продукти/, и много бронзови монети. Сега на терена на крепостта се откриват само фрагменти от антична и късноантична строителна и битова керамика. Крепостта има важно стратегическо значение и се свързва с рудодобивните райони от Краище.
Ерул
Античната крепост Градище е разкрита на едно от възвишенията на Краище на изток от селото. Тя е оградена от землен вал с ров. В миналото тук са откривани керамика и монети, включително 82 римски бронзови монети то 3 – 4 в.
Забел
В южните склонове на Руй, над селото, през късната античност на малка седловина, над долина с голям извор е построена антична вила. Свързана е римските рудодобивни галерии. Ситуирана е на много нездрав терен. При строежа е използвана специфична техника, за да се неутрализира влиянието на подпочвените води. Върхо петното на обекта е изградена площадка от римски бетон от хоросан и едър чакъл и върху нея са издигнати стените и отоплителните инсталации – хипокауст. Вилата има вътрешен централен двор, 13 помещения, всичките много големи – размери 12 х 12 м. Цялостно проучени са само термите, с размери 35 х 25 м. с добре запазен хипокауст по подовете, изградени върху бетонна площадка, постлана с тухли. Отоплителната инсталация от тръби е изградена и по стените от кръгли, квадратни и правоъгълни тухли, споени с железни Т-образни гвоздеи. Вътрешната облицовка на стените е била от масивни каменни плочи. Сред строителните материали са открити тухли със специално оформление за изграждане на корнизи. При термите са открити П-образни керамични улуци, непознати дотогава в строителната антична керамика.
В южните склонове на Руй са открити антични галерии. През античността в селото е било силно развито рударството и металургията. Названията на около 10 галерии – Ямище, Рудине и др. показват връзката на тези земи с металодобива, а насипите от сгур и шлака при Забелски хан показват мястото на античните металургични работилници. В Забел има антична сграда над каптажа на пътя за Руй и антично селище в местността Красие.
Зелениград
В местността Жидовски камък на вр. Руй е изградена мощна антична крепост. Днес по терена има само разпръснати фрагменти от натрошени каменни квадри с максимални размери 2 х 0,90 м., свързани с метални скоби. Местоположението има много важно военно-стратегическо значение и контролира и наблюдава цялото Знеполе и Тимошко-Моравския басейн.
На платото на местността Камък на скалния масив на южните склонове на Руй е разположена друга антична крепост. Тя е с площ от 3 дка и е над тесния проход при Дъсчан кладенец, чрез който се свързва Знеполе с поречието на Морава. Тази крепост е охранявала прохода. Днес на терена са запазени само фрагменти от строителна и битова керамика, шлака и сгур. В миналото е имало над земята и стени от ломен камък с хоросанова спойка, долиуми и бронзови монети. Според проф. Геров тук е имало митническа станция на пътя от Тимошко-моравския басейн към Горна Струма. Крепостта е пазила и важните за античната римска икономика оловно-сребърни рудници, разположени над Зелениград в планината Руй, както и златните рудници, южно от Знеполе при селата Бусинци и Милкьовци.
През 1898 г. от иманяри тук е открита една надгробна плоча на римски войник, която е предадена в Народния археологически музей в София. Според преданието тази крепост се подържала връзка с селата Звонци и Ломница. Връзката със с. Звонци е ставала по въздушна линия — чрез звънци; а до с. Ломница — с подземен път, който изхождал от Царева-църква (пещерата) и минавал през недрата на Руй. Тази легенда може да се свърже по-правдоподобно с минните галерии, които пронизват недрата на Малкия Руй при с. Забел, отколкото да се допуска първото. Самото название „Звонци" говори, че е правдоподобно. Тая връзка е била и необходима за съобщения между обитателите на крепостта и банята, която е съществувала тогава при с. Звонци. През 1900 г. тя е разкрита от трънския учител М. Дилберов; банята е с басейн, напълно запазен и до днес.
Одраница /до 70те години на 20 век е административно към Община Трън/
В Любенова махала на местността Чешмата на най-високата част от югозападния дял на Големи връх има късноантично селище с площ от 4-5 дка. Разкрити са масивни стени, изградени от ломен камък с хоросанова замазка, много керамика и монети. В най-високата част са запазени стени от монументална сграда с площ от 200 кв. м., където е открит каменен надпис, съхраняван в РИМ – Перник. Местността се свързва с предание за късноантичен манастирски комплекс, има и римски водопровод – северно от Любенова махал, водещ към с. Видрар. Там са откривани глинени тръби от водопровод.
Западно от селото е открита късноантична пещ за керамика. Теренът е пълен с материали, характерни за производството на керамика през античността. Изпичана е строителна и битова керамика. Керамичната работилница е задоволявала нуждите късноантичното селище от Любенова махала.
Филиповци
Антично селище в местността Цървена круша. На запад от него на терен от 10 дка се намират археологически материали от антично селище. Вероятно то може да се свърже с добива на метал. Тези селища са по-стари, защото с тях се свързва открита колективна находка от римски републикански монети от 4 в. пр. Хр. – 1 в.
Късноантична и ранносредновековна крепост Калето, разположена на възвишението Кула към планината Стража, южно от селото, вляво от пътя за с. Велиново. Крепостта е изградена на най-високата част на естествено защитен терен, на площ от 1 дка. Откритите материали от крепостта са съхранени в училищната сбирка. Днес на терен се намират само незначителни фрагменти от строителна и битова керамика, и монети.
В близост с античната крепост Кула е разположено антично селище в м. Николчин кладенец, от което е проучен част от водопровода. Намирани са монети, архитектурни детайли и обработени камъни. Селището е синхронно с крепостта и е принадлежало към нея.
Късноантично и ранносредновековно селище в м. Пазарище. На малка поляна от планината Стража, крепостта Кула и синхронната и крепост Градище от с. Велиново са открити материали от това селище, свързано с двете близки крепости. Тук са открити монети, архитектурни детайли, стени и зидове от ломен камък с хоросанова замазка, долиуми, шлака и керамични съдове.
Вероятно с едно от селищата е свързана колективната находка от 3,1 кг медни византийски монети, намерени близо до селото.
Ярловци
В ярловското училище се съхранява едно сечиво, прилично на брадва, от новокаменната епоха. От същото време има две сечива и в кошаревското училище: една брадва, намерена в землището на с. Габров-дол, и едно длето, намерено в района на с. Банище (Брезнишко).
От периода на късната Римска Античност най-важен административно-политически и стратегически център на Трънския край е късноантичната крепост край Ярловци. Тя е разположена срещу прохода Дъсчан Кладенец, който е добре познат през всички епохи и чиято охрана е изисквала солидно фортификационно строителство. Точната локация на крепостта е м. Земен, северно от селото, на десния бряг на р. Ерма. Разположена е на естествено защитен терен, под формата на пресечен конус над Знеполе. Изградена е през късната античност с крепостни стени от ломен камък и хоросанова замазка на площ от 7 дка. До скоро тази площ се е обработвала за стопански цели и са откривани стени, зидове и части от сгради, римски тухли, долиуми, монети, архитектурни детайли – монолитни колони, бази, ари и др. Днес на терена има само фрагменти от строителна и битова керамика.
В подножието на крепостта, извън крепостните стени са открити части от монолитна мраморна колонка с диаметър 25 см и много строителна керамика. В Ярловци е открита мраморна оброчна плочка на източното военно божество Митра, почитано от римските легиони и вероятно някъде около скалистите брегове на реката е разположено светилището на Митра – т.нар. митреум.
Крепостта Земен е на пътя, свързващ Тимошко-Моравския басейн със Струма и това обуславя важното и военно-стратегическо и търговско значение. Тя имала за задача да охранява южните подстъпи към прохода Дъсчан кладенец, оловно-сребърните рудници северно от Зелениград и златните находища при Бусинци – Милкьовци. По всяка вероятност тя е била една от крепостите на Ремесиана – част от териториално-административната единица Дакия Медитеранеа, за които пише ранновизантийския автор Прокопий Кесарийски.
Вероятно тук са живели знатни римляни, които са напра¬влявали минното дело, доста развито в полите на Руй, за което свидетелстват разкритите галерии при Забел, както и названията: с. Туроковци от коване тура (пари); местността „Рудине" между Забел и Туроковци (от руда), както и „Самоковище" при сегашните Забелски ханове.
Северно от селото, вляво от пътя за Трън и южно от крепостта Земен има голям минерален извор, при който най-вероятно е съществувал античен басейн – римска баня. Басейнът или резервоарът е с диаметър 2 м и дълбочина 1,2 м. Стените му са изградени от плосък камък с хоросан. Теренът под него се намира под дебел землен насип и и дали това е каптаж за питейни води, за светилище или за водоснабдяване на близки антични терми не е ясно, но е очевидно, че е синхронен с късноантичната крепост.
Според Денчо Знеполски, който се основана на предания на местното население Ярловци е било благоустроено римско селище, за което свидетелстват останките от термите, каптирания извор и откритите надписи на латински език, което навежда мисълта, че тук е имало римска военна част.
Венец на проявите на националноосвободителното движение в Трънско през османското владичество е Знеполското въстание от 1830 г.
То е известно и като „Беглишкия джубур“. Ръководителите му са Радивоя Изворски, Радивоя Петричев и един самоковски свещеник. Освен от въстаническите движения в Моравско и Сърбия, бунтовния дух на трънчани се подхранвал и от тежкия османски данъчен гнет и от политическата и народностна дискриминация. Близки сподвижници на двамата водачи били Григорий Марков, от с. Насалевци, Милко от с. Кожинци, Дина от с. Мрамор. След няколкомесечна подготовка, в кр. на май 1830 г., на пазарен ден, както е било планирано предварително, полето при Кулини кошари и беглика, разположен между реките Ерма и Вуканщица, се изпълнило с много въстаници българи, лошо въоръжени, само с няколко ръждясали пушки и пищови кръмъклии. Въоръжена борба с малобройната турска полицейска стража от Трън не възникнала. Само когато водачите Радивоя Изворски, Радивоя Петричев и неизвестния самоковски свещеник обявили, че целта на въстанието е да се освободят от турската власт, сред насъбраното възторжено множество от българи, възникнал случаен конфликт с един потурчен трънчанин на кон, наречен Мулавеза, който бил от същия род от който е майката на Петричев. Последният и неколцина въстаници пребили потурнака с колове и той бил отнесен в Трън. Поради тази случка, впоследствие османските власти наричат това въстание „Беглишки джубур“. Център на въстаническата власт станало с. Извор. Почти 3 седмици трънчани се радвали на свободата, когато дошла вестта за приближаване на въоръжена черкезка конница към Трън. Поради липсата на оръжие и неполучаването на очакваната помощ от Сърбия, 3 водачи благоразумно решили да не оказват съпротива. Когато турците и черкезите стигнали Трън и Знеполе всичко било спокойно. Но властите арестували тримата водачи, които били изпратени в Цариград и осъдени на доживотен затвор, като само Радивоя Петричев на 20 години, защото бил непълнолетен. След 4 години той бил освободен при една амнистия, а другарите му починали в затвора.
Власинският /Трънският/ революционен комитет бележи нов етап в национално-освободителните борби на трънчани.
Началото му е поставено през 1862 г. от трънчанина Гиго Пеев, който участвал във Втората българска легия в Белград. След завръщането си в Трън Гиго Пеев привлякъл към бунтовническа и съзаклятническа дейност архимандрит Михаил Байкушев, свещеник Григорий Магеров, Веселин Минчев, хаджи свещеник Никодим. Още в началото на организационната дейност, революционерите били предадени на властите от Бинкич от с. Милославци и Михаил Кьорчин от с. Насалевци. Заловени от турците те са затворени за 40 дни в Нишката крепост, но след даден подкуп от богати българи са пуснати на свобода със сериозно разклатено здраве.
Комитетът подновил дейността си през 1871 г., когато в Трън първо пристигнали Шишков и Ковачев от Софийския революционен комитет, а през лятото на същата година и Димитър Общи. На тайно събрание в манастира „Св. Архангел Михаил“ Димитър Общи, Димо Радивоев Петричев, Гиго Пеев, Гюро Байкушев, Григорий Кокин, игумена на манастира свещеник Саватий образували революционен комитет с секретар-деловодител Димо Петричев. Димитър Общи бил пълномощник на БРЦК за цяла Западна България и ръководил комитета, в който скоро влезли и много др. будни трънчани. Той правил само малки конспиративни сбирки при идванията си в района и преспивал или в манастира „Св. Архангел Михаил“ или в селата Бераинци, Вукан, Глоговица. През 1872 г. Общи разширил територията на комитета с Враня, Лесковац, Пиротско. В комитета се създала групата на куриерите между отделните конспиративни ядки, по-важните куриери били Григор поп Василев, Димитър Костов, Танчо Пекличин, Тошо Лесковчанина и Коце Семерджиев. След като научил за залавянето на Димитър Общи след обира на турската хазна в Орханийския проход през 1873 г., секретаря на Власинския комитет Димо Петричев изгорил комитетския архив. След залавянето и обесването на Левски революционната дейност замира и в Трънския край. Димо Петричев е арестуван и разпитван в ареста в Лесковац, но не издава членовете на комитета и не признава конспиративна дейност. Пуснат е на свобода. През 1874 г. черкези ограбили и частично опожарили манастира „Св. Архангел Михаил“, но нямало жертви.
Трънчани участват активно в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.
Поради стратегическото си разположение на границата със сръбските земи, те комуникират активно със сърбите и се включват масово в Сръбско-турската война от 1876 г. През есента на 1877 г. трънския войвода Симо Соколов съставя българска чета от трънчани и видинчани, която временно е подчинена на сръбското командване, но не взема активно участие в бойни действия.
По-късно, по заповед на руския генерален щаб, Симо Соколов започва подготовка за въстание в Западна България. Междувременно, Трънския комитет начело с Тако Пеев образува няколко български чети с войводи Иван Грънчаров Литкалото, Гиго Мисловищки, Кола Станоев, даскал Димо Петричев, Атанас Насалевски. Четите пазят живота и имота на българите от Трънския край от нападенията на многобройни турски башибозуци, отстъпващи на юг и югозапад под натиска на руската армия от Северна България. През декември 1877 г. в Трън влизат четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. До сръбската окупация на Трън в кр. на януари 1878 г. и след оттеглянето на старата османска администрация се сформира „Временно правителство“ начело с Гиго Пеев, Андрея Басаров и др. българи първенци.
Четата на Симо Соколов нараства много и в кр. на декември 1877 г. обсажда Кюстендил, като вече може да се говори за избухване на Шопско въстание, което обхваща Трънско, Брезнишко, Радомирско, Крайще, Кюстендилско, Власина и Сурдулица. След завземането на Кюстендил Симо Соколов и неговите въстанически отреди завземат областта на Крива Паланка, Кратово и Враня. Това положение се запазва до подписването на Сан-стефанския договор на 19 февруари, след което руските войски не оказват никаква подкрепа на въстаниците поради ограничителните клаузи на договора. Въпреки че са оставени сами, българските въстаници начело със Симо Соколов успяват да запазят контрола над въстаническата област до юни 1878 г., когато са разбити от скопския паша с многобройна войска и 20 оръдия.
Междувременно родолюбивите трънчани повеждат борба за запазването на родния си край в пределите на очакваната да се възстанови свободна българска държава. Тако Пеев застава начело в борбата срещу нечистите намерения на сърбите да анексират Трън и Западните покрайнини. Отива в София и енергично се застъпва пред руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков за запазването на Трън в пределите на Българската държава. За тази кауза Тако Пеев привлича видния български историк проф. Марин Дринов и Софийския владика Мелетий. Три пъти Тако Пеев пътува до Сан-Стефано и се среща с великия княз Николай Николаевич и граф Николай Игнативе по същия въпрос. Епичната му дейност се увенчава с успех, като е забележително, че е покривал всичките си многобройни разходи със собствени средства от семейството му. Проф. Дринов пише за Тако Пеев, „че той е безкористен, че на свои средства е изнесъл борбата“ и по този начин го прибавя към най-великите поборници от епохата на нашето освобождение.

https://www.livechatalternative.com/